Промени на Договора между България и Русия за социална сигурност от 27 февруари 2009 г.

В брой 54 от 16 юни 2020 г. на Държавен вестник е обнародван:

Протокол за изменение на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност от 27 февруари 2009 г., подписан на 4 март 2019 г. в София
(Ратифициран със закон, приет от 44-то Народно събрание на 3 юли 2019 г. – ДВ, бр. 56 от 2019 г. В сила от 20 юни 2020 г.)

Република България и Руската федерация (наричани по-долу „Договарящите се страни“),
водени от желанието да усъвършенстват системите за реализиране на придобитите от гражданите на Договарящите се страни пенсионни права,
а също така, позовавайки се на член 25, точка 2 от Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност от 27 февруари 2009 г. (наричан по-долу „Договора“),
се споразумяха за следното:

Член 1

В Договора се правят следните изменения:
1) в член 1, точка 1 подточки 1.7 и 1.8 се изменят така:
„1.7 „осигурителен стаж“ – период, зачитан като такъв съгласно законодателството на всяка Договаряща се страна;“;
„1.8 „пенсии и обезщетения“ – парични плащания, посочени в член 2 на този Договор, включително всичките им увеличения и добавки към тях, предвидени в законодателството на Договарящите се страни.“;
2) в член 2 точка 1 се изменя така:
„1. Този Договор се отнася до:
за Република България относно:
1) обезщетения за временна неработоспособност;
2) обезщетения за майчинство;
3) семейни помощи за деца;
4) пенсии за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;
5) пенсии за осигурителен стаж и възраст и за инвалидност поради общо заболяване;
6) наследствени пенсии;
7) пенсии, несвързани с трудова дейност (пенсия за военна инвалидност, пенсия за гражданска инвалидност, социална пенсия за старост, социална пенсия за инвалидност, персонална пенсия);
8) помощ при смърт;
за Руската федерация относно:
1) обезщетения за временна нетрудоспособност;
2) обезщетения за майчинство и обезщетение за семейства с деца;
3) обезщетения за погребение;
4) осигурителни пенсии за старост, осигурителни пенсии за инвалидност, осигурителни наследствени пенсии, както и фиксирани плащания към осигурителната пенсия, повишаване и/или увеличаване на фиксирани плащания към осигурителната пенсия и допълнителни плащания към осигурителната пенсия;
5) пенсии, плащани в рамките на натрупващата пенсионна система, и други плащания за сметка на пенсионни спестявания;
6) социални пенсии;
7) плащания на осигуреното лице вследствие на трудова злополука и професионална болест или на членове на семейството в случай на смърт на осигуреното лице по тези причини.“;
3) член 5 се изменя така:

„Член 5

1. По желание на лицата, посочени в член 3 на този Договор, сумите на отпуснатите пенсии и/или плащания за трудова злополука и/или професионална болест могат да им бъдат изплащани на територията на Договарящата се страна, която ги е отпуснала, или се превеждат на територията на другата Договаряща се страна по реда, определен в споразумението по член 16 от този Договор.
2. При промяна на местоживеенето на лицето, на което е отпусната пенсия (с изключение на пенсиите, несвързани с трудова дейност, в Република България и на социалната пенсия в Руската федерация), и/или плащания за трудова злополука и/или професионална болест, от територията на едната Договаряща се страна на територията на другата Договаряща се страна изплащането им продължава да извършва Договарящата се страна, която ги е отпуснала.
3. При промяна на постоянното местоживеене на лицето в трета държава изплащането на отпуснатата пенсия по негов избор се осъществява по реда, определен в споразумението по член 16 на този Договор:
За Република България – на нейната територия или се изплаща на територията на Руската федерация, или на територията на трета държава, с която Република България има сключен международен договор, чиито разпоредби предвиждат това.
За Руската федерация – на нейната територия или се изплаща на територията на Република България.
4. При промяна на постоянното местоживеене на лицето в трета държава плащанията в случай на трудова злополука и (или) професионална болест по негов избор се осъществява:
За Република България – на нейната територия или се изплаща на територията на Руската федерация, или на територията на трета държава, с която Република България има сключен международен договор, чиито разпоредби предвиждат това.
За Руската федерация – на нейната територия или се изплаща на територията на Република България, или на територията на трета държава.
5. Разпоредбите на точки 2 и 3 от този член не се отнасят за изплащането на пенсии, правото и размера на които са обусловени от местоживеенето на лицата, посочени в член 3 от този Договор, на територията на Договарящата се страна, която ги изплаща.“;
4) в член 6:
точка 1 се изменя така:
„1. Осигурените лица, спрямо които се прилага този Договор, се подчиняват изключително на законодателството на тази Договаряща се страна, на територията на която: за Република България са наети лица или са самоосигуряващи се, а за Руската федерация – извършват трудова и/или друга дейност.“;
в точка 2 се правят следните изменения и допълнения:
а) подточка 2.2 се допълва с абзац със следното съдържание:
„разпоредбите на тази подточка се прилагат и към осигурените лица, които извършват за Република България дейност като самоосигуряващи се, а за Руската федерация друг вид дейност;“;
б) създава се подточка 2.6 със следното съдържание:
„2.6 по отношение на осигурените лица от едната Договаряща се страна, които за Република България са наети лица, а за Руската федерация извършват трудова дейност, и които не са командировани на работа във филиал или постоянно представителство на организация, намиращи се на територията на другата Договаряща се страна, се прилага законодателството на тази Договаряща се страна, на чиято територия се намира филиалът или представителството на организацията.“;
5) в член 8 думата „(трудов)“ се заличава;
6) член 10 се изменя така:

„Член 10

1. Всяка от Договарящите се страни определя правото на пенсия на основание осигурителния стаж, придобит съгласно нейното законодателство. Пенсия се отпуска при условията и по реда, определен от законодателството на Договарящата се страна, която отпуска пенсията, ако друго не се предвижда в този Договор.
2. При определяне на правото на пенсия по законодателството на Руската федерация се взема предвид осигурителният стаж, придобит съгласно нейното законодателство, както и на територията на бившата Руска съветска федеративна социалистическа република. Осигурителният стаж, придобит на територията на другите бивши републики от Съюза на съветските социалистически републики, не се взема предвид.
3. Ако продължителността на осигурителния стаж, придобит по законодателството на Договарящата се страна, която отпуска пенсията, изискуем за правото на такава пенсия, е недостатъчен, се взема предвид осигурителният стаж, придобит по законодателството на другата Договаряща се страна, както и на трета държава, с която Договарящата се страна, отпускаща пенсията, има сключен международен договор за социална сигурност (пенсионно осигуряване), при условие че тези периоди на осигурителен стаж не съвпадат по време на придобиване.
4. В Руската федерация при определяне правото на пенсия съгласно точки 2 и 3 на този член размерът на индивидуалния пенсионен коефициент се определя за периода на осигурителния стаж, придобит на нейната територия, както и на територията на бившата Руска съветска федеративна социалистическа република.
В случай че правото на пенсия поради липсата на изискуемия размер на индивидуалния пенсионен коефициент съгласно законодателството на Руската федерация не се придобива, се прилага размерът на индивидуалния пенсионен коефициент, равен на единица за една година осигурителен стаж, придобит на територията на Република България, както и на територията на трети държави, с които Руската федерация има сключен международен договор за социална сигурност. При това един месец осигурителен стаж представлява 1/12 част от коефициента за пълна календарна година, а един ден – 1/360 част от коефициента за пълна календарна година.
5. Ако общата продължителност на осигурителния стаж, придобит по законодателството на едната Договаряща се страна, е по-малка от пълни дванадесет месеца и с този осигурителен стаж не се придобива право на пенсия, то тогава тази Договаряща се страна не отпуска пенсия за него, с изключение на случаите, когато с тази продължителност на осигурителния стаж се придобива право на пенсия.
6. Ако законодателството на едната Договаряща се страна предвижда отпускане на пенсии за период от осигурителен стаж в определена професия или при извършване на определена дейност, тези периоди се зачитат от другата Договаряща се страна за преценка на правото на пенсия при обичайни условия.
7. Отпускането и изплащането на пенсия в съответствие със законодателството на едната Договаряща се страна не влияе на правото на осигуреното лице за едновременно отпускане и изплащане на такъв или друг вид пенсия съгласно законодателството на другата Договаряща се страна, ако друго не е предвидено в този Договор.
8. В Руската федерация при определяне на правото на пенсия и на нейния размер, които зависят от броя на членовете на семейството, се вземат предвид членовете на семейството, родени и/или отгледани на територията на Руската федерация, както и на територията на бившата Руска съветска федеративна социалистическа република.“;
7) член 11 се изменя така:

„Член 11

1. Всяка Договаряща се страна определя размера на пенсиите, съответстващ на нейния осигурителен стаж, а за Република България – и на осигурителния доход за времето на този стаж, в съответствие с разпоредбите на своето законодателство, ако друго не е предвидено в този Договор.
2. При изчисляване на размера на пенсията по законодателството на Руската федерация се зачита осигурителният стаж, придобит в съответствие с нейното законодателство и на територията на бившата Руска съветска федеративна социалистическа република. Периодите на осигурителен стаж, придобит на територията на други бивши републики от Съюза на съветските социалистически републики, както и на трети държави, не се зачитат.
3. Размерът на фиксираните плащания към осигурителната пенсия, както и размерът на увеличаване на фиксираните плащания към осигурителната пенсия и на увеличеното повишаване на фиксираните плащания към осигурителната пенсия се определят пропорционално на съотношението на фактическата продължителност на осигурителния стаж, придобит на територията на Руската федерация и на територията на бившата Руска съветска федеративна социалистическа република, към изискуемата продължителност на осигурителния стаж за определяне на правото на осигурителна пенсия в съответствие със законодателството на Руската федерация.
4. При определяне на социалните (федерални и регионални) добавки към осигурителната пенсия в Руската федерация се вземат предвид пенсиите, отпуснати в Република България.“;
8) член 12 се изменя така:

„Член 12

Пенсиите, несвързани с трудова дейност в Република България, и социалните пенсии в Руската федерация, за Република България – с изключение на пенсиите за гражданска инвалидност и пенсиите за военна инвалидност, се определят и изплащат в съответствие със законодателството на Договарящата се страна, на територията на която лицето живее, при условие че не получава пенсия съгласно законодателството на другата Договаряща се страна.“;
9) създава се член 12¹:

„Член 12¹

В Руската федерация определянето на правото за получаване на натрупваща пенсия и плащания за сметка на средства от пенсионни спестявания, както и определянето на техните размер и изплащането им, се осъществява в съответствие със законодателството на Руската федерация.“;
10) създава се член 20¹:

„Член 20¹

1. Компетентната институция на едната Договаряща се страна, изплатила пенсия (обезщетение) в размер, превишаващ полагащия се на осигуреното лице размер на пенсията (обезщетението), може да поиска от компетентната институция на другата Договаряща се страна да приспадне по реда, определен в нейното законодателство, надплатената сума от пенсията (обезщетението) на осигуреното лице.
2. Удържаните през платежния период суми от пенсии се прехвърлят за сметка на средствата за изплащане на пенсии през следващия платежен период.“;
11) член 23 се изменя така:

„Член 23

1. Пенсиите, отпуснати до влизането в сила на този Договор, се преразглеждат съгласно разпоредбите на този Договор на основание на заявлението, посочено в член 19, точка 1 от този Договор, от първо число на месеца, следващ месеца на неговото подаване, но не по-рано от деня на влизане в сила на този Договор. При това общият размер на пенсиите, отпуснати от всяка от Договарящите се страни към тази дата, не може да бъде по-нисък от размера на пенсиите (пенсията), получаван от осигуреното лице преди тяхното (нейното) преразглеждане в съответствие с този Договор.
2. В случай че размерът на пенсиите (пенсията) в резултат на преразглеждането съгласно точка 1 от този член се намалява, такова преразглеждане не се извършва и продължава изплащането на отпуснатите по-рано пенсии (пенсия).
3. Преразглеждането на пенсиите съгласно този Договор е окончателно.“;
12) член 24 се изменя така:

„Член 24

При определяне на право на пенсия и на обезщетение съгласно този Договор се взема предвид осигурителният стаж, придобит и преди влизането в сила на Договора.“;
13) член 25, точка 2 се допълва така:
„Редът за влизане в сила на протоколите се определя от разпоредбите на точка 1 от този член.“

Член 2

Запазват се пенсиите и обезщетенията, определени съгласно Договора, преди измененията, предвидени в този протокол, да влязат в сила.

Член 3

Този Протокол подлежи на ратифициране и влиза в сила на 30-ия ден след датата на размяна на ратификационните документи.
Съставен в гр. София на 4 март 2019 г. в два еднообразни екземпляра, всеки от които на български и руски език, като и двата текста имат еднаква сила.
 

 
източник: dv.parliament.bg