Ние сме с най-високите обезщетения за безработица в Европейския съюз

Коментар на Явор Алексев, И.П.И.
 

Преди време коментирахме обстоятелството, че капанът на безработица у нас е сред най-високите в ЕС. Това означава, че в общия случай сънародниците ни, които получават обезщетения за безработица, имат много малки стимули да се завърнат на работа преди периода на обезщетението да изтече.
 

Един от основните фактори, определящи стимулите за завръщане към заетост, е системата за обезщетения за безработица. Практиката показва, че регистрирането в бюро по труда далеч не означава, че човек „търси активно” работа. Действително, в много случай регистрацията се прави с цел само и единствено получаването на обезщетения за безработица. Когато този процес не е съпътстван с предприемането на действителни стъпки за намиране на заетост, говорим за „доброволна безработица” – хора, които биха могли да работят, но предпочитат да се възползват в пълна степен от полагащите им се обезщетения преди да се завърнат към заетост.

У нас дневният размер на обезщетенията за безработица в общия случай е фиксиран на 60% от среднодневния осигурителен доход в 24-те месеца преди изпадането в безработица. Това означава, че ако едно лице се е осигурявало на брутна заплата от 1 000 лв. (и съответно е получавало нетна заплата от 784 лв.), средномесечното обезщетение за безработица ще възлиза на 600 лв. Това е 77% или повече от три четвърти от нетния му доход в състояние на заетост.

Според специализирания Tax and Benefits Calculator на Европейската комисия това е третият най-висок коефициент на заместване на нетния доход след тези в Латвия и Люксембург (във втория месец от получаване на обезщетението) и вторият най-висок след този в Люксембург (в седмия месец на получаване на обезщетението).

 

В първата година от получаване на обезщетения за безработица размерът им за България е с между 21 и 33 процентни пункта по-висок от средния за ЕС. Това е и една от основните предпоставки за високия капан на безработица в страната ни. Също така, в 13 страни, за които има данни за 2013 г., размерът на обезщетенията за безработица намалява на 7-мия месец от тяхното получаване. Целта на тази „регресивна” система за изплащане на помощите е именно намаляването на стимулите за дълготраен престой извън заетост. На 7-я месец от получаване на обезщетения за безработица коефициентът на заместване на нетния доход в ЕС пада от 55,6% на 43,7%, докато в България остава 77%.

В същото време, България е една от 12-те страни, в които получаването на обезщетения за безработица не е възможно за период, по-дълъг от 12 месеца. На 13-ия месец коефициентът на заместване на нетния доход в ЕС пада до малко над 25%, а на 25-ия месец е едва 12,2%.

Периодът, в който безработните у нас могат да получават обезщетения, зависи от осигурителния им стаж.

 

Освен размерът на обезщетенията за безработица и продължителността на тяхното получаване, има още 2 фактора, оказващи влияние върху стимулите за завръщане на работа:  обхватът на системата за обезщетения при безработица, т.е. характеристиките на лицата, които могат да участват в нея, и качеството на контрола върху получаването на обезщетенията. Вторият включва и ефективното прилагане на съществуващите изисквания за започване на работа при възникване на такава възможност и до голяма степен зависи от институционалния капацитет на органите, натоварени с посредническата и контролна дейност по намиране на работа. Въпреки някои подобрения през последните години, страната ни остава далеч от добрите традиции в сферата на посредничеството за наемане на работна сила.

В сравнение с размера на нетното заплащане в условия на заетост, нивото на обезщетенията за безработица в България през първата година от получаването им е сред трите най-високи в ЕС. Тъй като в страната ни не е налице регресивен елемент на определяне на размера на заплащането (при който неговият размер намалява с времето), стимулите на едно лице да бъде безработно през първия месец от получаване на обезщетението са валидни за целия период, в който то има право на него. В същото време, периодът на получаване на обезщетението у нас е по-кратък от този в редица други европейски страни.

Дълготрайният престой извън пазара на труда не е в полза нито на гражданите, нито на осигурителната система. Някои от възможните начини за свиване на капана на безработица у нас са:

> Въвеждане на регресивен елемент, при който нивото на обезщетенията за безработица бива намалено след определен период. Това би могло да спомогне за намаляването на стимулите за дълготрайна доброволна безработица.

> Намаление както на вноските във фонд „Безработица”, така и на съвкупния размер на получаваните обезщетения при безработица. Намаление на съвкупния размер може да се постигне или като се съкрати периодът на получаване на обезщетения (малко вероятно в нашия случай), или като се намалят самите обезщетения, или като се комбинират и двете стъпки.

Друг вариант да се създаде стимул за бързо връщане на работа е да се запази пълното или част от обезщетението за безработица при завръщане на работа преди изтичането на полагащия се период за получаване на обезщетение за безработица. Това реално би увеличило нетния доход след завръщане към работа и също би увеличило стимула за по-скорошно завръщане на работа. Ако човекът се завърне на работа, той би допринесъл със своите данъци и вноски за приходите в данъчно-осигурителната система, а това нетно би намалило разхода на държавата за изплащането на обезщетението за безработица. Да не говорим, че той ще създава добавен продукт за икономиката със своя труд, което има положителен ефект върху цялото съвкупно производство на страната.
 

източник: economic.bg