Здравно осигуряване при майчинство по две осигурителни правоотношения

Да, по правило дружество „Б" дължи здравноосигурителни вноски в размер на 4,8% за своя сметка за периода на отпуска за бременност и раждане и за отпуска за отглеждане на дете. Вноските се дължат върху минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица (за 2026 г. — 550,66 евро / 1077 лв.), а не върху трудовото възнаграждение.

 

Фактът, че в дружество „А" лицето е осигурено върху максималния осигурителен доход, не освобождава дружество „Б" от това задължение. 

 

Освобождаване настъпва само ако при спазване на законоустановената последователност на доходите, максималният месечен осигурителен доход вече е изчерпан. Тъй като базата за периодите на временна неработоспособност и майчинство е минималният (нисък) осигурителен доход, сборът от двете дружества на практика остава далеч под максимума и вноска в „Б" се дължи.

 

Чл. 40, ал. 1, т. 5 ЗЗО — самостоятелно основание за вноска
 

Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда (КТ) и отпуск при осиновяване, здравноосигурителните вноски се определят върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. Вноските са изцяло за сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част от вноската (4,8%).

 

Това е самостоятелно основание за начисляване на здравна вноска. То не е свързано с изплащане на трудово възнаграждение, нито с изплащане на парично обезщетение от НОИ — задължението възниква само поради наличието на осигурително правоотношение и на издаден болничен лист / разрешен отпуск за отглеждане на дете.

 

Две дружества — всяко осигурително правоотношение поражда вноска
 

Лицето упражнява трудова дейност на повече от едно основание (управител по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО в „Б" и осигурено лице в „А"). Когато едно лице е осигурено по две правоотношения, то остава осигурено по всяко от тях самостоятелно. За периода на отпуска за бременност и раждане и за отглеждане на дете задължението по чл. 40, ал. 1, т. 5 ЗЗО възниква за ВСЕКИ от осигурителите поотделно.
 

Вторият осигурител дължи вноската дори когато не изплаща парично обезщетение за майчинство — обезщетението от НОИ се изплаща само по едно от основанията, но здравната вноска по чл. 40, ал. 1, т. 5 ЗЗО е дължима и от двамата.

 

Ограничение до максималния осигурителен доход (чл. 40, ал. 1, т. 6 и ал. 7 ЗЗО)
 

За лицата с доходи на различни основания вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи, но върху не повече от максималния месечен осигурителен доход (за 2026 г. — 2 111,64 евро / 4130 лв.). Сборът се формира при спазване на последователност на доходите (чл. 6, ал. 11 КСО):

1. пенсии (без добавките към тях);

2. брутно трудово възнаграждение за отработени дни, включително възнаграждението за първите три работни дни от неработоспособността по чл. 40, ал. 5 КСО;

3. доход за сметка на средствата за социалните разходи;

4. осигурителен доход за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете;

5. осигурителен доход при неплатен отпуск.

Ораничението до максимума се прилага върху реално формирания осигурителен доход по всяко основание, а не върху трудовото възнаграждение, което лицето би получавало, ако работеше. През периода на майчинство лицето не полага труд и не получава трудово възнаграждение, следователно позиция 2 (брутно трудово възнаграждение) на практика е нула.

 

Базата по позиция 4 (периоди на майчинство) е минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се — 550,66 евро за 2026 г. Дори да съберем тази база от двете дружества (550,66 + 550,66 = 1 101,32 евро), сборът остава значително под максималния осигурителен доход (2 111,64 евро). Следователно има „свободно място" до максимума и дружество „Б" дължи пълната вноска от 4,8% върху 550,66 евро.

 

Обстоятелството, че в дружество „А" лицето „се е осигурявало на максималния осигурителен доход", се отнася до периода на активна трудова дейност и/или до базата, върху която е изчислено паричното обезщетение от НОИ. То НЕ означава, че за периода на майчинството осигурителният доход в „А" е максималният — за този период базата в „А" също е минималният осигурителен доход (видно и от факта, че в „А" вноските се начисляват именно за периода на болничния).

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Дружество „Б" дължи здравноосигурителни вноски в размер на 4,8% за своя сметка за периода на отпуска за бременност и раждане и за отпуска за отглеждане на дете, на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 ЗЗО. Вноските се изчисляват върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица — 550,66 евро за 2026 г. (пропорционално за непълен месец) — а не върху трудовото възнаграждение.

 

Фактът, че в дружество „А" лицето е осигурено върху максималния осигурителен доход, се отнася до активната трудова дейност и до базата на обезщетението от НОИ и не освобождава „Б" от вноската. Освобождаване би имало само ако сборът от осигурителните доходи по установената последователност реално достигне максимума, което при майчинство (без отработени дни и без трудово възнаграждение) не се случва.

 

Дружество „Б" дължи вноската и подава декларация образец № 1, независимо че паричното обезщетение от НОИ се изплаща по другото правоотношение (Становище № 96-00-263/09.06.2008 г. на НАП).