Зачитане на трудов стаж, придобит в страна извън ЕС/ЕИП

Отговорът на Националния осигурителен институт се отнася до придобиването и упражняването на осигурителни права. При липса на двустранна спогодба придобитият трудов стаж в държава извън ЕС/ЕИП действително не може да се признае за осигурителен стаж у нас и да бъде използван например за целите на отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
 

На плоскостта на трудовото право предходният трудов стаж има значение за определянето на размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит по чл. 12 НСОРЗ. Съгласно чл. 12, ал. 4 НСОРЗ при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и:
 

• трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия;
 

• времето, през което без трудово правоотношение лицата са упражнявали трудова дейност и/или професия, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство;
 

• трудовия стаж, придобит в друга държава членка, на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия от работници или служители, които са български граждани или граждани на някоя от държавите членки, както и членовете на техните семейства, и зачетен като такъв съгласно законодателството на съответните държави;
 

• времето, през което без трудово правоотношение българските граждани или гражданите на държава членка, както и членовете на техните семейства са упражнявали трудова дейност и/или професия на територията на държавите членки, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор в Република България, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство, съгласно законодателството на съответните държави.
 

Няма нормативно основание за признаване на стажа, придобит в трета страна (извън ЕС/ЕИП). Ако работодателят взема самостоятелни решения по целесъобразност относно формирането на трудовите възнаграждения, наистина няма пречка и при липса на пряко нормативно основание да зачете въпросния стаж за целите на изчисляването на размера на допълнителното възнаграждение. В крайна сметка, Наредбата допуска уговарянето и изплащането на всякакви допълнителни трудови възнаграждения. Ако обаче става дума за работодател в бюджетния сектор, който оперира с публични средства и подлежи на съответен финансов контрол, не би следвало да зачита този стаж за целите на изчисляването на допълнителното трудово възнаграждение по чл. 12 НСОРЗ.