Последно актуализиран на 19 Юли 2026 Втори трудов договор – какви са законовите изисквания, ограничения и права на работещите
Отговор, предоставен отPortalTRZnormativi.bg
06 Юли 2026
Все повече хора избират да започнат допълнителна работа, за да увеличат доходите си, да придобият нов професионален опит или да развиват паралелна кариера. Наред с тези възможности обаче възникват и редица въпроси, свързани със законовите изисквания – допустимо ли е да се работи по два трудови договора едновременно, необходимо ли е съгласието на основния работодател, какви ограничения съществуват по отношение на работното време и как се уреждат осигуровките.
Отговорите на тези въпроси се съдържат в разпоредбите на Кодекса на труда, който регламентира условията за полагане на допълнителен труд и определя правата и задълженията както на работниците и служителите, така и на работодателите.
Какво представлява допълнителният трудов договор
Допълнителният трудов договор е форма на трудово правоотношение, която позволява на работник или служител да извършва труд извън работното време по основния си трудов договор. Договорът задължително се сключва в писмена форма и урежда всички основни елементи на трудовото правоотношение – длъжност, работно време, възнаграждение, срок и останалите условия на заетост.
В зависимост от работодателя и характера на работата Кодексът на труда предвижда няколко възможности за полагане на допълнителен труд.
Допълнителен труд при същия работодател
Съгласно чл. 110 от Кодекса на труда работникът може да сключи втори трудов договор със същия работодател. В този случай обаче допълнителната работа трябва да бъде различна от дейността, която служителят изпълнява по основното си трудово правоотношение. Законът не допуска чрез втори договор да се прикрива извънреден труд по същата длъжност.
Допълнителен труд при друг работодател
По-често срещана в практиката е хипотезата по чл. 111 от Кодекса на труда, при която служителят работи едновременно за различни работодатели. Това позволява съчетаване на две професионални дейности, стига да бъдат спазени законовите изисквания относно работното време, задължителните почивки и евентуалните ограничения, произтичащи от клаузи за конкуренция.
Работа през определени дни от месеца
Допълнителната заетост може да бъде организирана и чрез трудов договор по чл. 114 от Кодекса на труда. Този вид договор е подходящ, когато работата се извършва само в предварително определени дни – например през почивните дни или в конкретни дати от месеца. Практиката показва, че подобен модел често се използва при сезонна заетост, събития или дейности с периодичен характер.
Съществува ли ограничение за общата продължителност на работното време
Законодателството поставя предел на общото работно време по всички трудови правоотношения с цел защита на здравето и безопасността на работещите.
Максималната продължителност на работното време е:
- до 40 часа седмично за лица под 18-годишна възраст;
- до 48 часа седмично за пълнолетните работници и служители.
Ограничението се прилага върху сумарното работно време по всички действащи трудови договори, независимо дали те са сключени с един или с различни работодатели.
Например, ако служител работи на пълно работно време по основния си трудов договор (40 часа седмично), без допълнителни условия той може да полага още до 8 часа труд седмично по втори трудов договор, без да надхвърли законово установения максимум.
Кога е допустимо да се работи повече от 48 часа седмично?
Кодексът на труда допуска възможност общата продължителност на работното време да надвиши 48 часа седмично, но само при изпълнение на конкретни законови условия.
Необходимо е работникът или служителят предварително да е предоставил изрично писмено съгласие. Подписването на втория трудов договор само по себе си не се счита за такова съгласие.
Важно е да се има предвид, че:
- съгласието трябва да бъде изразено в писмена форма;
- при допълнителен труд при друг работодател документът се предоставя на работодателя по втория трудов договор;
- съгласието може да бъде валидно за срок до четири месеца, след което при необходимост се подновява;
- отказът на служителя да работи над законово определения максимум не може да бъде основание за неблагоприятно третиране, дисциплинарни мерки или прекратяване на трудовото правоотношение.
По този начин законът осигурява баланс между възможността за допълнителна заетост и защитата на правото на почивка, безопасни условия на труд и опазване на здравето на работещите.
източник: pariteni.bg
източник: pariteni.bg
БЕЗПЛАТНО приложение portaltrznormativi.bg
Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalTRZnormativi.bg и получете специален PDF "Болнични: 21 решения на казуси от експерти"!