Все повече чуждестранни работници, но недостигът на кадри остава

През последните години се наблюдава бърза промяна в тенденциите, свързани с наемането на работници от държави извън Европейския съюз. Само за петгодишен период броят на издадените разрешителни за работа е нараснал около четири пъти. На българския пазар на труда вече работят хиляди хора от страни, които преди са изпращали едва по няколко работници годишно. Това се посочва в анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ).

 

Въпреки тази динамика, засега не може да се говори за съществена промяна в условията както за бизнеса, така и за самите работници. Според експертите от ИПИ наемането на граждани от трети държави е само един от възможните начини за справяне с дългогодишния недостиг на работна ръка. Други ключови решения включват повишаване на производителността чрез инвестиции, както и подобряване на квалификацията и уменията на работещите.

 

Различните източници на информация представят разминаващи се оценки за реалния брой на чуждестранните работници в България. По данни, предоставени на ИПИ от Агенция „Миграция“ по Закона за достъп до обществена информация, през 2025 г. са издадени приблизително 15,6 хиляди разрешителни за работа. В същото време други публикации, позоваващи се на Агенцията по заетостта, твърдят, че броят им надхвърля 25 хиляди.

 

Евростат предлага различен подход за оценка – вместо да разглежда годишния поток от нови разрешителни, европейската статистическа служба отчита общия брой валидни разрешения за пребиваване към края на всяка година. Последните налични данни са за 2024 г. и показват ясно увеличение: от 6,2 хиляди разрешителни за пребиваване с цел работа в края на 2020 г. до 20,9 хиляди в края на 2024 г. Този показател обаче представлява сравнително малка част от всички разрешителни за пребиваване в страната – общият им брой е малко под 120 хиляди, като преобладават тези по семейни и други причини.

 

Важно е да се отчете и моментът, в който се прави измерването. Тъй като статистиката на Евростат отразява ситуацията към 31 декември, част от работниците, които идват в България за сезонна заетост – например в туризма или земеделието – вероятно не попадат в тези данни.

 

Според експерти заявките за работници от трети държави обикновено се подават между шест и дванадесет месеца предварително. По отношение на произхода им Русия заема първо място с повече от 3500 работници – приблизително два пъти повече спрямо периода преди пандемията. Част от това увеличение се свързва с квалифицирани специалисти, които са се преместили в Европа след началото на войната в Украйна. Следват Турция с около 3100 работници и Узбекистан с приблизително 3000. Други държави с над хиляда разрешителни за работа са Обединеното кралство (около 2700 души) и Непал (около 1400).

 

Работниците от Узбекистан и Непал са сравнително ново явление на българския трудов пазар. За сравнение, през 2020 г. са издадени едва 89 разрешителни за граждани на Узбекистан и само 4 за граждани на Непал.

 

Подобни, макар и по-умерени тенденции се наблюдават и при работници от Индия, Бангладеш, Виетнам и Киргизстан. Ситуацията с гражданите на Обединеното кралство е по-особена, тъй като преди окончателното излизане на страната от Европейския съюз те не са били класифицирани като работници от трети държави. Данните след Брекзит показват, че техният брой остава сравнително стабилен. Подобна стабилност се наблюдава и при работниците от Украйна и Северна Македония.

 

Като цяло делът на работниците мигранти от трети страни остава сравнително малък спрямо общата заетост в страната. Дори при най-високите оценки техният брой е под 1,5% от приблизително 2,9 милиона заети в България. Това означава, че те покриват само ограничена част от силното търсене на работна сила и засега не представляват доминираща тенденция на националния пазар на труда.

 

На регионално и секторно равнище обаче картината изглежда различна. Данните и медийните анализи показват, че чуждестранните работници са концентрирани основно в определени икономически дейности и райони. Най-често те се наемат в хотелиерството и ресторантьорството, строителството, земеделието, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – отрасли, които традиционно изпитват сериозен недостиг на работна ръка.

 

източник: pariteni.bg