Последно актуализиран на 10 Юни 2026 Видове платен годишен отпуск
Отговор, предоставен отPortalTRZnormativi.bg
14 Май 2026
Отпуските са сред основните права на работниците и служителите и са подробно уредени в Кодекс на труда. Законодателството предвижда различни видове отпуски в зависимост от конкретната житейска или професионална ситуация – платен годишен отпуск, допълнителен отпуск, неплатен отпуск, отпуск поради временна неработоспособност, майчинство, обучение, както и отпуски при изпълнение на обществени задължения.
Всеки работник или служител има право на основен платен годишен отпуск, след като придобие минимум четири месеца трудов стаж. Няма значение дали този стаж е натрупан при един или при различни работодатели. След възникването си правото на отпуск се запазва през цялото време на трудовата дейност. Ако трудовият договор бъде прекратен преди придобиването на необходимите четири месеца стаж, служителят има право на обезщетение за неизползвания отпуск.
Минималният размер на основния платен годишен отпуск е 20 работни дни. За определени категории работници, чиято дейност е свързана със специфични условия на труд или повишен риск, законът предвижда удължен отпуск. Допълнителен платен отпуск се предоставя и при ненормиран работен ден, като неговият минимален размер е 5 работни дни.
Ползването на платения отпуск става след писмено искане от страна на служителя и разрешение от работодателя. В заявлението се посочват периодът и броят на дните, които лицето желае да използва. Отпускът може да бъде ползван наведнъж или разделен на части, като законът не поставя ограничение колко пъти може да бъде прекъсван.
Основният принцип е отпускът да бъде използван в рамките на календарната година, за която се полага, тъй като предназначението му е възстановяване на работоспособността. При определени обстоятелства обаче е възможно той да бъде отложен за следваща година. Това може да стане както по производствени причини, така и по искане на работника, когато той ползва друг вид отпуск – например болничен, майчинство или учебен отпуск.
Законът допуска и случаи, при които работодателят може едностранно да предостави платен отпуск без съгласието на служителя. Това е възможно при престой на работа за повече от пет дни, при колективно ползване на отпуск от всички служители или когато работникът не е поискал полагаемия си отпуск до края на годината.
При извънредно положение или извънредна епидемична обстановка работодателят също има право да разпореди ползване на отпуск, включително и на служители, които все още нямат четири месеца трудов стаж. В същото време законът задължава работодателя да разрешава отпуск при поискване на определени категории лица, сред които бременни жени, родители на малки деца, самотни родители, непълнолетни служители и хора с трайно намалена работоспособност.
Когато вече започнал отпуск бъде прекъснат поради друг вид разрешен отпуск или по взаимно съгласие между страните, остатъкът може да бъде използван по-късно. Ако отпускът не бъде използван в продължение на две години след годината, за която се полага, правото за неговото ползване се погасява по давност.
Неплатеният отпуск също е уреден в Кодекса на труда. Той се предоставя само по желание на работника или служителя и работодателят няма право едностранно да го налага. Разрешаването му зависи от преценката на работодателя, независимо дали служителят вече е използвал платения си отпуск.
Служителите имат право и на отпуск за изпълнение на граждански и обществени задължения. Такива случаи са:
- сключване на брак
- кръводаряване
- участие в съдебни заседания
- смърт на близък роднина
- участие в държавни и обществени органи.
Бременните служителки и жените, преминаващи ин-витро процедури, имат право да отсъстват за медицински прегледи, когато те трябва да бъдат извършени в работно време.
Кодексът предвижда и различни видове отпуски, свързани с майчинство и отглеждане на деца. Сред тях са:
- отпускът за бременност и раждане
- отпускът за отглеждане на дете до 2-годишна възраст
- отпускът при осиновяване
- неплатен отпуск за родители на деца до 8 години. Тези периоди се признават както за трудов, така и за осигурителен стаж.
Работещите, които се обучават без откъсване от работа, също могат да ползват отпуск за обучение. Ако работодателят е дал съгласие, служителят има право на платен отпуск за посещение на занятия и явяване на изпити. При липса на съгласие законът предвижда възможност за неплатен учебен отпуск.
Специални правила съществуват и за непълнолетните служители, майките с малки деца, както и за лицата с трайно намалена работоспособност. Работниците с над 50% намалена работоспособност имат право на минимум 26 работни дни платен годишен отпуск.
източник: mlsp.government.bg
БЕЗПЛАТНО приложение portaltrznormativi.bg
Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalTRZnormativi.bg и получете специален PDF "Болнични: 21 решения на казуси от експерти"!
Подобни статии от категория Отпуск
09Юни2026
Платен и неплатен отпуск по КТ: основни правила и права на работниците и служителите
от PortalTRZnormativi.bg
09 Юни 2026