Последно актуализиран на 16 Май 2026 Удръжки от трудово възнаграждение на работниците или служителите
Отговор, предоставен отPortalTRZnormativi.bg
22 Апр 2026
Всеки месец значителна част от наетите лица установяват разлика между договореното брутно трудово възнаграждение и изплатената нетна сума. Тази разлика е резултат от нормативно установени задължения за осигурителни вноски и данъчно облагане. Настоящият материал разглежда механизма на формиране на възнаграждението и структурата на задължителните удръжки.
Формиране на разхода за труд
Следва да се отчете, че общият разход за работодателя надвишава договореното брутно възнаграждение. Върху него се начисляват осигурителни вноски за сметка на работодателя в размер приблизително между 18.92% и 19.62%, в зависимост от икономическата дейност и категорията труд. Тези вноски се разпределят към фондовете „Пенсии“, „Общо заболяване и майчинство“, „Безработица“, „Здравно осигуряване“, както и фонд „Трудова злополука и професионална болест“.
Осигурителни и данъчни удръжки от служителя
От брутното възнаграждение се удържат лични осигурителни вноски в общ размер 13.78%, които включват:
- вноски за държавното обществено осигуряване – приблизително 8.38%;
- здравноосигурителна вноска – 3.20%;
- вноска за допълнително задължително пенсионно осигуряване – 2.20% (за лицата, родени след 31.12.1959 г.).
След приспадането на тези вноски се формира данъчната основа, върху която се прилага пропорционален данък върху доходите в размер на 10%. В резултат общата тежест на удръжките възлиза приблизително на 22.4% от брутното възнаграждение, като нетно се изплащат около 77.6%.
Допълнителни задължения на работодателя
Работодателят дължи и осигурителни вноски за своя сметка, които не се удържат от възнаграждението на работника, но формират общата цена на труда. Те включват вноски към държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, универсалните пенсионни фондове, както и към фонд „Трудова злополука и професионална болест“.
Ограничения при удръжките от трудово възнаграждение
Съгласно действащото трудово законодателство, работодателят няма право да извършва едностранни удръжки извън изрично предвидените в закона случаи. Практики като налагане на финансови санкции („глоби“), удържане на суми за причинени вреди без проведена процедура или приспадане на разходи за работно оборудване са недопустими, освен ако не са реализирани при спазване на установения ред.
Защита на правата на работника или служителя
Контролът върху законосъобразността на удръжките се осъществява основно чрез фиша за работна заплата, в който следва да бъдат ясно отразени всички компоненти на възнаграждението. Удръжки за допълнителни придобивки могат да се правят единствено при наличие на изрично писмено съгласие от страна на работника или служителя.
При съмнение за неправомерни действия, засегнатото лице разполага със следните възможности:
- изискване на подробна информация относно извършените удръжки;
- сезиране на работодателя с искане за обяснение;
- подаване на сигнал до компетентния контролен орган – Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“;
- защита на правата по съдебен ред.
Заключение
Разликата между брутното и нетното възнаграждение е нормативно обусловена и следва да произтича единствено от задължителните осигурителни вноски и данъци, както и от доброволно приети удръжки. Повишената информираност на работниците и служителите е съществен фактор за ограничаване на незаконосъобразни практики в трудовите отношения.
източник: pariteni.bg
БЕЗПЛАТНО приложение portaltrznormativi.bg
Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalTRZnormativi.bg и получете специален PDF "ТРЗ практика – готови решения за отпуски, трудови и граждански правоотношения "!