Удължаване на срочен трудов договор и последващо преназначаване

От формулировката на въпроса става ясно, че в договора са включени два срока, но няма информация за договорената им продължителност.

 

На първо място, самият трудов договор е срочен (за определен срок). Според чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ срочен трудов договор се сключва за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години, доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е предвидено друго. По общо правило такъв договор се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия. По изключение обаче (дефинирано в § 1, т. 8 от ДР на КТ) договор за срок най-малко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя. В тези случаи срочният трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година. Ако всички тези изисквания са спазени и желанието на страните е да удължат срока на договора с още един месец, няма пречка това да стане с допълнително споразумение. След изтичането на уговорения (евентуално удължения) срок на договора, той ще се прекрати на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ и страните могат да встъпят в ново трудово правоотношение. Преназначаването може също да стане с допълнително споразумение и преди изтичане на срока на договора. Препоръчително е, с оглед избягване на обърквания и неясноти, удължаването на срока на съществуващия договор и бъдещата промяна на длъжността да са предмет на отделни допълнителни споразумения, а не да се обединяват в едно.

 

Споменаването на разпоредбата на чл. 70 КТ показва, че в договора е уговорен и срок за изпитване. Съгласно чл. 70, ал. 1 КТ когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца, а когато за работата е определен срок, по-кратък от една година - срокът за изпитване е до един месец. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. В случай че въпросът се отнася до това дали може да се удължи срокът за изпитване, отново зависи какви са първоначалните договорености. Съдебната практика приема, че е възможно удължаване и на изпитателния срок, стига да е в рамките на максимално допустимата продължителност. В Решение № 2170 от 10.02.2006 г. на ВКС, ІІІ г. о. е посочено: „… страните отново са постигнали съгласие да бъде продължен срокът на изпитване в рамките на максимално допустимия от закона шестмесечен срок. Действително уговорката за изпитване може да се постигне единствено еднократно, но няма пречки нейната продължителност да бъде договаряна и повече от един път стига общо да е в рамките на предвидения от закона най-дълъг шестмесечен срок. Този извод следва от смисъла на разпоредбата на чл. 70, ал. 1 КТ, според която страните могат да определят срок с продължителност до 6 месеца, в който да се провери годността на работника или служителя да изпълнява работата или пък последният да прецени дали работата е подходяща за него.“ Според Решение № 325 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1539/2010 г., III г. о., ГК, Решение № 376 от 26.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1405/2010 г., IV г. о., ГК и др. „По взаимно съгласие на страните може да се изменя съдържанието на трудовия договор. Предмет на изменение може да бъде всяка договорна клауза, включително и тази за изпитване. Изменението може да се изрази в отмяна на договорна клауза, в допълване с нова клауза или в промяна на съществуваща клауза.“