Срок на изпитване при трудов договор за заместване по чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ

Съгласно чл. 70, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да бъде предшествано от договор със срок за изпитване до 6 месеца, а когато за работата е определен срок, по-кратък от една година – срокът за изпитване е до един месец. Вие визирате във Вашия въпрос трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ – срочен трудов договор за заместване на работник или служител, който отсъства от работа. 

 

Особеността на договора по чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ е, че при него не се уговаря конкретна крайна календарна дата, а продължителността му е обвързана с настъпването на бъдещо несигурно събитие – завръщането на замествания работник или служител на работа. Поради това срокът на този договор в правната теория и практика се определя като „определяем срок“, а не като предварително определен срок с конкретна продължителност. Това означава, че към момента на сключването на договора не може да се установи дали продължителността му ще бъде по-малка или по-голяма от една година.

 

В административната практика на Министерството на труда и социалната политика последователно се приема, че при договорите със срок, който е определяем и може да надхвърли една година, не се прилага ограничението за едномесечен срок на изпитване.

 

В становище на МТСП от 07.10.2022 г., ID 134, се приема:

„В срочния трудов договор за заместване на работник или служител не се уговаря краен срок, а той продължава да съществува до момента на реалното завръщане на отсъстващия работник или служител. Срокът при този вид трудов договор е определяем, но няма изрична забрана съществуването на трудовия договор да е за повече от една година. Поради изложеното считаме, че няма пречка при сключване на трудов договор на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ да се уговори срок за изпитване до 6 месеца.“

 

В съдебната практика на Върховния касационен съд също се приема, че договорът по чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ е срочен договор със срок, обусловен от настъпването на определено събитие – завръщането на титуляра на длъжността, поради което продължителността му не е предварително фиксирана (в този смисъл е устойчива практика на ВКС по трудови спорове относно прекратяване на договори за заместване).

 

От това следва, че при сключването на този договор не може да се направи категоричен извод, че срокът му е под една година, което обстоятелство, ако беше на лице щеше да е предпоставка за прилагане на ограничението на чл. 70, ал. 1, изр. 1, второ предложение КТ. Отново подчертавам, че ограничението „до един месец“ за срока на изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ се прилага само когато към момента на сключване на договора е определен конкретен срок, по-кратък от една година (напр. договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ за 3, 6 или 9 месеца).

 

В случая срокът е определяем и може да продължи и повече от една година, поради това може да се уговори срок за изпитване до 6 месеца, съгласно общото правило на чл. 70, ал. 1 КТ.