Сключване на граждански договор между две ФЛ

Няма пречка лице, което работи по трудово правоотношение, едновременно с това да бъде и изпълнител по граждански договор. Уредбата на гражданските договори се съдържа в Закона за задълженията и договорите, като в случая приложими ще са правилата на договора за изработка (чл. 258 – 269 ЗЗД). Тук не е възможно детайлно да се разгледат всички права и задължения, които могат да уговорят страните в договора, затова ще се ограничим само до принципните разлики между трудовия и гражданския договор:
• При гражданския договор предмет на договаряне е завършен продукт от труда – определен трудов резултат (в случая – построяване на сграда). При сключването на такъв договор страните изрично се договарят за вида, обема, качеството и срока за изпълнение на предмета на договора, както и за реда за отчитане на изпълнението.
• Обикновено плащането се извършва наведнъж, при приемане на готовия резултат от възложителя. Не е изключено и договарянето на периодични плащания.
• В гражданския договор страните могат да уредят и други отношения помежду си, като осигуряването с материали, суровини, оборудване и т. н. По принцип те се осигуряват от изпълнителя, макар че може да се договори и друго. Обратно – при трудовия договор материалните условия по правило са за сметка на работодателя.
• Изпълнителят сам организира работата си, а възложителят може да контролира изпълнението по подходящ начин, но не и да дава указания на изпълнителя или да му налага дисциплинарни наказания при неизпълнение на поетите задължения. В тези договори не се определя работно място, работно време, отпуски и други условия, права и задължения, присъщи на трудовите правоотношения.
• Гражданският договор не се регистрира в регистъра на заетостта, поддържан от НАП.

Що се отнася до осигуряването, съгласно чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО  задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са:
• лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец;
• лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение.

Тъй като изпълнителят е осигурен на друго основание (работи по трудово правоотношение), за него ще възникне задължение за осигуряване, независимо от размера на възнаграждението по гражданския договор.

Тук следва да се съобрази и правилото на чл. 6, ал. 11 от КСО относно последователността на осигуряването: осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, като първо се отчита доходът по трудовото правоотношение, а след това – по извънтрудовите. Казано с други думи, ако по трудовия договор лицето е осигурено на максималния осигурителен доход, няма да възникне задължение за осигуряване по гражданския договор. Това обстоятелство се удостоверява с декларация за осигурителния доход на изпълнителя, която той следва да представи на възложителя при изплащане на възнаграждението.