Работно време по служебно правоотношение

Работното време на държавния служител е установено като 8 часа на ден и общо 40 часа седмично при стандартна петдневна работна седмица. В определени случаи органът по назначаването може да въведе режим на сумирано отчитане на работното време. Такъв режим обаче не се прилага за служители с ненормиран работен ден. При сумирано изчисляване една работна смяна може да продължи до 12 часа, като общата продължителност на работната седмица не може да надхвърля 56 часа. За служители с намалено работно време е допустимо превишение до 1 час над индивидуално определената им норма.

 

Когато служебните задължения го изискват, служителят е длъжен да работи и извън установеното работно време, при условие че се спазват минималните изисквания за междудневна и седмична почивка. За положения труд извън работното време се предоставя допълнителен платен годишен отпуск, който може да достигне до 12 дни. Конкретното разпределение на работното време се урежда в правилника на съответната администрация.

 

Работният ден включва една или повече почивки, определени също в устройствения правилник. Времето за хранене не може да бъде по-кратко от 30 минути и не се включва в работното време. Всеки държавен служител има право на непрекъсната дневна почивка от поне 12 часа. Осигурява се и седмична почивка от два последователни дни, обикновено събота и неделя, като минималната ѝ продължителност е 48 часа без прекъсване.

 

Служител, който има минимум 8 месеца стаж (служебен, трудов или осигурителен), придобива право на основен платен годишен отпуск от 20 работни дни. За лица с трайно намалена работоспособност от 50% или повече този отпуск е увеличен на 26 работни дни.

 

Годишният отпуск може да бъде използван наведнъж или разделен на части в рамките на съответната календарна година, съгласно утвърден график. Ползването става след писмено разрешение от органа по назначаването. Ако служителят е в друг вид отпуск през предвидения период, той може да използва годишния си отпуск в друго време през същата година. По принцип органът е длъжен да разреши ползването според графика, освен при отлагане.

 

При служебна необходимост част от отпуска (до 10 дни) може да бъде прехвърлена за следващата година. Същото е възможно и по инициатива на служителя при уважителни причини и със съгласие на органа. Общият размер на отложения отпуск не може да надвишава 10 дни. Отлагане е допустимо и когато служителят не е могъл да използва отпуска си поради болничен, майчинство или друг законоустановен отпуск.

 

Ако платеният отпуск не бъде използван в срок до две години след края на годината, за която се отнася, правото върху него се погасява по давност. Когато отпускът е бил отложен, този срок започва да тече от края на годината, в която е отпаднала причината за отлагането.

 

По време на ползване на платен годишен отпуск служителят получава основното си възнаграждение, определено към момента на започване на отпуска.

 

При прекратяване на служебното правоотношение неизползваният отпуск, който не е погасен по давност, се компенсира с парично обезщетение.

 

Освен годишния отпуск, държавните служители имат право и на други видове отпуски – при временна неработоспособност, бременност и раждане, осиновяване, отглеждане на дете, кърмене, както и при тежко заболяване или смърт на родител, съгласно разпоредбите на Кодекс на труда.

 

По искане на служителя може да бъде разрешен и неплатен отпуск, независимо от това дали е използвал платения си отпуск и независимо от стажа му. До 30 работни дни неплатен отпуск в рамките на една година се признават за служебен стаж, а периодът над този размер се зачита само ако това е предвидено в нормативен акт или решение на Министерския съвет.

източник: www.gli.government.bg