Процент нормативно признати разходи за изработване на технически проект

В настоящото становище се разглежда въпросът какъв процент нормативно признати разходи следва да се приложи при облагане на възнаграждение, изплатено по граждански договор на физическо лице – правоспособен инженер проектант, което не е регистрирано като упражняващо свободна професия и не е самоосигуряващо се лице, за изработване на технически проект по част геодезия за водопровод. В договора между страните е уговорено, че авторското право и неимуществените права върху инвестиционните проекти след получаване на възнаграждението преминават към възложителя.

 

Съгласно чл. 29, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), при определяне на облагаемия доход от извънтрудови правоотношения се признават нормативно определени разходи, като за доходи от авторски и лицензионни възнаграждения се признават 40% разходи, а за други доходи от услуги с личен труд – 25%. Законът дефинира „авторски и лицензионни възнаграждения“ в § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, препращайки към § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО, като плащания за използването или за правото на използване на авторско право върху произведение на литературата, изкуството или науката.

 

Възнаграждението, изплатено за създаване на произведение по поръчка, какъвто е случаят с изработването на технически проект, представлява доход от услуга, т.е. активен доход, за който се полагат осигуровки и се признават 25% нормативно признати разходи по чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ. За разлика от това, възнаграждението за използване или отстъпване на авторско право върху вече създаден обект (например лицензиране или предоставяне за ползване) представлява пасивен доход, за който се признават 40% нормативно признати разходи.

 

Дори в договора да е уговорено прехвърляне на авторските права към възложителя, ако възнаграждението е за създаване на произведението, то следва да се третира като доход от услуга, а не като авторско или лицензионно възнаграждение. В този смисъл са и разясненията на Националната агенция за приходите, според които създаването на архитектурен проект по поръчка не е елемент от съдържанието на авторското право по смисъла на чл. 18, ал. 2 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). В чл. 18, ал. 2 от ЗАПСП са посочени неизчерпателно действия, които се смятат за използване, но от характера на тези действия може да се направи извод, че създаването на архитектурен проект по поръчка не е елемент от съдържанието на авторското право. Следва да се отбележи, че в този смисъл е и решение на Върховния административен съд № 5432/18.04.2011 г.

 

В заключение, възнаграждението по гражданския договор за изработване на технически проект по част геодезия следва да се третира с 25% нормативно признати разходи по чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, тъй като представлява доход от услуга (активен доход), а не от авторски или лицензионни възнаграждения.