Предизвестие при пенсиониране на служител и прилагане на уговорения срок

На първо място следва да се има предвид, че срокът на предизвестието зависи от правното основание, на което работодателят прекратява трудовия договор. Кодексът на труда предвижда основания, при които работодателят прекратява трудовото правоотношение с предизвестие, както и основания, при които прекратяването се извършва без предизвестие.

 

В конкретния случай, ако работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, работодателят може да упражни правото си по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ да прекрати трудовия му договор. Това основание предвижда прекратяване на трудовия договор от работодателя с писмено предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ. Предпоставките за придобиване на правото на пенсия трябва да са настъпили към момента на връчването на предизвестието.

 

Съгласно чл. 326, ал. 2 КТ при безсрочен трудов договор срокът на предизвестието е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от три месеца. Следователно 30-дневният срок е законовият срок, който се прилага при липса на друга валидна уговорка между страните. Когато в трудовия договор е уговорено предизвестие от 3 месеца, какъвто е Вашият случай, именно този уговорен срок е приложим и при прекратяване от работодателя по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Ето защо в разглеждания случай работодателят следва да отправи тримесечно предизвестие, а не 30-дневно.

 

Това обаче не означава, че работодателят задължително трябва да изчака изтичането на целия тримесечен срок. Съгласно чл. 220, ал. 1 КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди изтичането на срока, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. 

 

Следователно работодателят има практически две възможности: да връчи тримесечно предизвестие и трудовото правоотношение да се прекрати с изтичането му, или да прекрати трудовото правоотношение преди изтичането на целия или на остатъка от срока, като заплати обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазената част.

 

И още нещо, което ми се струва, че е важно да се отбележи: придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст не прекратява автоматично трудовото правоотношение и не задължава работодателя да го прекрати. Чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ предоставя на работодателя право, а не задължение да извърши прекратяването.