Последно актуализиран на 19 Юли 2026 Платен и неплатен отпуск по КТ: основни правила и права на работниците и служителите
Отговор, предоставен отPortalTRZnormativi.bg
09 Юни 2026
Отпускът е сред основните права на работниците и служителите, гарантирани от трудовото законодателство. Въпреки това на практика често възникват въпроси относно размера на полагаемия отпуск, условията за неговото ползване, възможността за натрупване на неизползвани дни и последиците от продължително отсъствие от работа.
Настоящият материал обобщава основните правила относно платения и неплатения отпуск съгласно Кодекса на труда.
Право на платен годишен отпуск
Всеки работник или служител придобива право да ползва платен годишен отпуск след натрупване на най-малко четири месеца трудов стаж.
При определяне на този стаж се вземат предвид всички периоди на работа по трудово правоотношение, независимо дали са придобити при един или при различни работодатели.
Минималният размер на платения годишен отпуск е 20 работни дни за календарна година. Работодателят може да предостави по-голям брой дни чрез индивидуален или колективен трудов договор, но не и по-малко от установения в закона минимум.
Категории служители с право на удължен отпуск
В определени случаи законодателството предвижда по-голям размер на платения годишен отпуск.
Такова право може да възникне за:
- педагогически специалисти;
- лица с трайно намалена работоспособност;
- работници и служители с ненормиран работен ден;
- други категории, за които специални нормативни актове предвиждат по-благоприятни условия.
Конкретният размер на допълнителния отпуск зависи от приложимата нормативна уредба и условията по трудовия договор.
Ред за ползване на платен отпуск
Ползването на платен годишен отпуск се извършва след подаване на писмено искане от служителя и издаване на разрешение от работодателя.
По правило отпускът следва да бъде използван през календарната година, за която се полага. Законът допуска отлагане на ползването при определени обстоятелства, но работодателят не може произволно да препятства упражняването на това право.
Неизползван отпуск и давностни срокове
Един от най-често срещаните въпроси е свързан с натрупването на неизползвани дни отпуск.
Съгласно действащите правила правото на ползване на платен годишен отпуск се погасява с изтичането на двегодишен давностен срок. Срокът започва да тече от края на календарната година, за която отпускът се отнася.
Това означава, че неизползван отпуск за определена година може да бъде ползван до края на втората следваща календарна година, освен ако законът предвижда друго в конкретния случай.
Поради тази причина е препоръчително служителите периодично да проверяват размера на натрупания отпуск и да планират неговото използване своевременно.
Изплащане на обезщетение за неизползван отпуск
Неизползваният платен годишен отпуск не може да бъде заменян с парично плащане по време на съществуването на трудовото правоотношение.
Обезщетение за неизползван отпуск се дължи единствено при прекратяване на трудовия договор. Тогава работодателят следва да изплати паричната равностойност на всички неизползвани дни отпуск, за които правото не е погасено по давност.
Отпуск при определени лични и обществени събития
Освен платения годишен отпуск Кодексът на труда предвижда възможност за отсъствие от работа при настъпването на конкретни събития.
Сред най-често срещаните случаи са:
- два работни дни при сключване на граждански брак;
- два работни дни при смърт на близък родственик;
- два работни дни при кръводаряване, включително денят след извършването му.
Тези отпуски са самостоятелно право и не намаляват размера на полагаемия платен годишен отпуск.
Особености на неплатения отпуск
Неплатеният отпуск има различен правен режим от платения годишен отпуск.
Докато правото на платен отпуск е гарантирано от закона, неплатеният отпуск по принцип се предоставя след съгласие между страните по трудовото правоотношение. Освен в изрично предвидени от закона случаи работодателят не е длъжен да одобри подаденото искане.
Процедурата изисква подаване на писмено заявление и издаване на съответна заповед или разрешение от работодателя.
При отсъствие без разрешение съществува риск поведението да бъде квалифицирано като нарушение на трудовата дисциплина.
Влияние върху трудовия и осигурителния стаж
Ползването на неплатен отпуск има значение за осигурителните права на служителя.
До 30 работни дни неплатен отпуск в рамките на една календарна година се признават за трудов и осигурителен стаж. Този период се отчита при определяне на права, свързани с пенсиониране, обезщетения и други социалноосигурителни плащания.
Когато неплатеният отпуск надхвърли 30 работни дни за годината, времето над този лимит по правило не се зачита за трудов и осигурителен стаж.
Здравноосигурителни вноски по време на неплатен отпуск
Отделен въпрос е здравното осигуряване през периода на неплатен отпуск.
Когато служителят е в неплатен отпуск по свое желание и не подлежи на здравно осигуряване на друго основание, здравноосигурителните вноски са за негова сметка. Практически те се внасят чрез работодателя по реда, предвиден в законодателството.
Ето защо е важно предварително да бъде уточнен начинът на плащане и сроковете за внасяне на дължимите суми.
Статут на трудовото правоотношение по време на неплатен отпуск
Разрешеният неплатен отпуск не води до прекратяване на трудовия договор.
През този период трудовото правоотношение продължава да съществува, а длъжността остава заета. Временно се преустановява изпълнението на основните задължения на страните – предоставянето на работна сила от служителя и изплащането на трудово възнаграждение от работодателя.
Прекратяване на трудовото правоотношение по време на отпуск
Кодексът на труда предоставя специална закрила на служителите, които ползват разрешен отпуск.
При определени основания за уволнение, включително съкращаване на щата, намаляване обема на работа или промяна на изискванията за заеманата длъжност, работодателят трябва предварително да получи разрешение от Инспекцията по труда.
Тази закрила обаче не е абсолютна.
Изключения са налице например при:
- прекратяване на дейността и ликвидация на предприятието;
- прекратяване на договор със срок за изпитване при условията на закона;
- други случаи, за които не се прилага специалната предварителна закрила.
Значение на писмената документация
Практиката показва, че голяма част от трудовите спорове възникват поради липса на надлежно документиране.
Поради това е препоръчително всички заявления за отпуск, разрешения, откази и свързана кореспонденция да се съхраняват в писмена форма. Подобни документи могат да имат съществено значение при възникване на спор между работника и работодателя.
При съмнения за нарушение на трудовите права служителят може да потърси съдействие от компетентните контролни органи, включително Инспекцията по труда, както и от специалист по трудово право.
Заключение
Платеният и неплатеният отпуск имат различен правен режим и различни последици за работника или служителя. Докато платеният годишен отпуск представлява гарантирано от закона право, неплатеният отпуск в повечето случаи зависи от съгласието на работодателя.
Познаването на правилата относно придобиването, ползването и отчитането на отпуските позволява на служителите да планират по-ефективно своето отсъствие от работа и да защитават по-добре трудовите си права при необходимост.
източник: pariteni.bg
източник: pariteni.bg
БЕЗПЛАТНО приложение portaltrznormativi.bg
Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalTRZnormativi.bg и получете специален PDF "Болнични: 21 решения на казуси от експерти"!