Пазарът на труда у нас: ниска безработица, дълги работни седмици и растящ внос на работна ръка

България продължава да се нарежда сред държавите с най-ниски нива на безработица в рамките на Европейския съюз. В същото време страната ни заема водещо място по дял на млади хора с висше образование, които успяват бързо да се реализират професионално след завършване.

 

Въпреки добрите показатели обаче, недостигът на работна сила остава сериозен проблем и води до все по-активно привличане на служители от чужбина. Само за последните шест години броят на чуждестранните работници в България е надхвърлил 110 000 души.

 

Обобщените данни за трудовия пазар в началото на годината показват, че равнището на безработица у нас е 3,3%, сочат последните статистики на Евростат. Това е почти наполовина по-ниско от средното за ЕС. За сравнение, най-високи нива се отчитат във Финландия, Швеция и Испания. В Испания броят на безработните достига около 2,5 милиона души, което означава, че приблизително 10% от населението в активна възраст е без работа. Франция и Гърция също са сред страните с над 7% безработица. В България хората без работа, които активно търсят такава, са приблизително 100 000.

 

По отношение на работното време, българите надвишават средното за ЕС. Докато в повечето европейски държави седмичната заетост е около 36 часа, у нас тя достига 37 часа. Това ни поставя на второ място по продължителност на работната седмица, веднага след Гърция. Следват Полша и Румъния. Най-кратко работят жителите на Нидерландия – около 31 часа седмично, но въпреки това те имат най-дълъг трудов живот, който средно достига 44 години.

 

В България трудовият стаж средно продължава около 35 години, което е сред най-ниските стойности в Европа. В тази част на класацията страната ни се нарежда редом с други балкански държави. Така се очертава парадоксът – работим повече часове седмично, но се пенсионираме по-рано.

 

Друг важен показател е успешната реализация на младите висшисти. България заема първото място в ЕС по този критерий – 95,5% от хората между 20 и 34 години започват работа до три години след завършване на висшето си образование. Средното ниво за Европа е около 87%, а най-големи затруднения изпитват младите дипломанти в Гърция и Италия, където делът пада под 80%.

 

Присъствието на чуждестранни работници става все по-осезаемо и тази тенденция се очаква да се запази и през следващите години. Данните на социалното министерство показват постоянен ръст в периода 2020–2024 г., когато броят на новоназначените чужденци достига пик от близо 35 000 души. През миналата година за първи път е отчетено понижение – около 25 000.

 

Според Агенцията по заетостта, близо 80% от тях са били наети като сезонни работници, основно в курортните райони по Черноморието и в планинските комплекси. Най-често те идват от Узбекистан, Киргизстан и Турция. Над 4000 души са получили разрешение за краткосрочна заетост до 90 дни, а повече от 1000 са сключили дългосрочни договори, като преобладават работници от Турция, Северна Македония и Индия. Малък брой – 72 души – са чужденци с доказан български произход, дошли основно от Сърбия, Молдова и Украйна.

 

Обобщено, за последните шест години България е привлякла над 110 000 работници от чужбина. Най-често те идват от Узбекистан, Турция, Киргизстан, Непал и Индия. Заетостта им е концентрирана в туризма, селското стопанство, строителството, производството и транспорта, докато специалистите с висока квалификация намират реализация основно в здравеопазването и IT сектора.

 

източник: pariteni.bg