Осигуряване на пенсионер – управител и едноличен собственик на ЕООД

За целите на държавното обществено осигуряване, управителите (изпълнителите по договори за управление) на търговски дружества, са определени като осигурени лица в чл. 4,ал. 1, т. 7 от КСО. Това означава, че тези лица са осигурени за всички социални рискове по кодекса, т.е. с осигурителни вноски и в четирите фонда на ДОО (фонд “Пенсии”, фонд “Общо заболяване и майчинство”, фонд “Трудова злополука и професионална болест” и фонд “Безработица”), независимо дали са пенсионери или не.

 

Доходът, върху който се дължат вноските за ДОО, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (основание чл. 6, ал. 2 от КСО). А вноските за ДЗПО в УПФ и за здравно осигуряване се правят върху осигурителния доход, който е определен за целите на ДОО – основание чл. 157, ал. 6 от КСО, съответно чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО.

 

В случай, че възнагражденията на управителите на търговски дружества не са изплатени или начислени, но са определени, осигурителните вноски за ДОО се дължат върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, т.е. върху не по-малко от минималните осигурителни прагове (основание чл. 63, ал. 3 от КСО). Като неначислени възнаграждения могат да се третират единствено дължими възнаграждения. Дължими възнаграждения са тези, които са договорени или определени по съответния ред - съобразно вида на търговското дружество.

 

Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от КСО не би следвало да намира приложение по отношение дължимостта на осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения, в случай че възнагражденията не са договорени или определени по съответния ред. Ако не е налице договорено или определено възнаграждение на управител на търговско дружество и в случай, че такова възнаграждение не му се начислява и/или изплаща, то не би следвало да се дължат осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване на това основание.

 

Следователно, има ли определено възнаграждение за управителя, независимо, че е пенсионер, трябва да се осигурява по описания по-горе ред, т.е. минимум върху „прага“ за дейността ежемесечно.

 

Но, ако управляващият собственик упражнява дейност в своята фирма, и няма  определено възнаграждение за управления на фирмата, тогава трябва да се осигурява като самоосигуряващо се лице.

 

Съгласно разпоредбите на чл. 4, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание за държавното обществено осигуряване.

 

От момента, в който на самоосигуряващото се лице му е отпусната пенсия (а не от момента на подаване на документите в НОИ), то може да се осигурява по един от следните начини:

- да се осигурява само за здравно осигуряване (ЗО) - правото на самоосигуряващото се лице пенсионер да не се осигурява за държавното обществено осигуряване (ДОО) настъпва с придобиване на качеството му на пенсионер. В тази връзка няма нормативно регламентиран ред за изразяване на нежеланието за осигуряване. За здравно осигуряване самоосигуряващо се лице задължително се осигурява по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) независимо, че му е отпусната пенсия.

 

В случай, че лицето не е упражнявало трудова дейност като самоосигуряващо се лице и ще започне, след като му е отпусната пенсия, за да възникне осигуряване за ДОО е длъжно да подаде декларация образец Окд-5, ако желае да се осигурява за ДОО.

 

Когато самоосигуряващото се лице продължи да се осигурява за ДОО след пенсиониране, то ще има възможност да подаде заявление за преизчисляване на сумата на отпуснатата му пенсията.

 

В конкретния казус, пенсионерът, ако си определи възнаграждение, трябва да се осигурява по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Ще му се преизчисли пенсията.

 

Ако не получава възнаграждение като управител, но упражнява дейност във фирмата, тогава трябва да се осигурява по свое желание за ДОО и задължително за здравно осигуряване.

 

Ако желае да се осигурява за ДОО, трябва да подаде декларация ОКД-5 в НАП в 7-дневен срок от започване на дейността. Кодът за самоосигуряващите се лица в Д1 е 12, а за управителите е 10 в поле 12 – „Вид осигурен“.

 

Наведнъж да се внасят осигурителните вноски само за здравно осигуряване или за доходите по управлението не е редно, а трябва да се внасят ежемесечно.

 

Ако лицето внася осигурителни вноски само за здравно осигуряване, трябва да се има предвид, че върху размера на пенсията държавата му внася здравни вноски и те са на първо място в поредността на внасянето на осигурителните вноски.

 

Ако пенсионерът реши да внася само здравни вноски като самоосигуряващо се лице, тогава може да си определи осигурителен доход от минималния до максималния му размер, определен за самоосигуряващите се лица, но не повече от т.н. „таван на осигуряването“ и да се има предвид размера на пенсията, върху която се внасят всеки месец осигурителни вноски за сметка на държавата.

 

Но лицето в момента работи по трудов договор и получава възнаграждение. Върху това възнаграждение работодателят е длъжен да внася осигурителни вноски за ДОО и за здравно осигуряване. Този доход също трябва да се има предвид, защото по отношение на поредността при внасяне на осигурителните вноски по отношение на ДОО първо са доходите по трудовия договор и след това се внасят осигурителните вноски за социалното осигуряване.

 

По отношение на здравното осигуряване, първо е размерът на пенсията, след това осигурителния доход по трудовия договор и накрая са дължимите осигурителни вноски за здравно осигуряване като самоосигуряващо се лице.

 

Тази поредност трябва да се има предвид с оглед максималния осигурителен доход за съответната година, който не трябва да се надвишава.