Последно актуализиран на 16 Октомври 2026 Обезщетения, дължими на работниците и служителите по Кодекса на труда
Отговор, предоставен отPortalTRZnormativi.bg
14 Септ 2026
Трудовото законодателство предвижда различни видове обезщетения, които работодателят е длъжен да изплати при определени обстоятелства. Право на обезщетение може да възникне както при незаконно недопускане или отстраняване от работа, така и при преместване в друго населено място, трудоустрояване или възникване на опасност за живота и здравето на работника.
Кодексът на труда регламентира и отговорността на работодателя за вреди, причинени вследствие на неиздаване на необходимите документи, вписване на неверни данни или неизпълнение на задължението за отразяване на прекратяването на трудовия договор.
Обезщетения при недопускане и отстраняване от работа
- Обезщетение при незаконно недопускане до работното място
Работодателят няма право неправомерно да възпрепятства постъпването на работа на лице, с което е възникнало трудово правоотношение по реда на глава пета от Кодекса на труда.
В случаите на незаконно недопускане до работа чл. 213 от КТ предвижда задължение за изплащане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за периода, през който работникът или служителят е бил лишен от възможността да изпълнява трудовите си задължения.
Обезщетението се дължи от деня, в който лицето се е явило, за да започне работа, до момента на действителното му допускане. За задължението отговарят солидарно работодателят и виновните длъжностни лица.
- Обезщетение при незаконно отстраняване от работа
Съгласно чл. 214 от КТ, когато работодателят или непосредственият ръководител незаконно отстрани работник или служител от работа, възниква право на обезщетение.
Неговият размер съответства на брутното трудово възнаграждение за целия период на незаконното отстраняване. Отговорността за изплащането му е солидарна между работодателя и виновните длъжностни лица.
Обезщетения при преместване на работа
Разходи при преместване в друго населено място
При преместване на работник или служител на работа в друго населено място, извършено по споразумение с работодателя, чл. 216 от КТ допуска изплащането на следните суми:
- Разходи за пътуването на работника или служителя и членовете на неговото семейство.
- Разходи за пренасяне на покъщнината.
- Възнаграждение за дните, необходими за пътуването, както и за още два дни.
Когато трудовото правоотношение бъде прекратено не по вина на работника или служителя и не по негово заявление с предизвестие, страните могат да се споразумеят за покриване на разходите за неговото и на семейството му завръщане в постоянното местоживеене. Това включва пътните разходи и разходите за пренасяне на покъщнината.
Обезщетение при преместване на постоянна работа
Право на обезщетение възниква и когато работникът или служителят е преместен на постоянна работа в друго населено място по предвидения в закона ред, без това да е по негова молба.
При преместване на разстояние над 100 километра, което е за период, по-дълъг от една година, се изплащат допълнително:
- Уговореното едномесечно трудово възнаграждение за новата работа.
- Сума в размер на една четвърт от това възнаграждение за всеки член на семейството, който се издържа от работника или служителя.
Задължението за изплащане на тези обезщетения е на работодателя, при когото лицето започва работа след преместването.
Обезщетения при трудоустрояване и бедствие
- Обезщетение при трудоустрояване
Работодателят дължи обезщетение на работник или служител, който подлежи на трудоустрояване, но предписанието за това все още не е изпълнено.
По силата на чл. 217 от КТ обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за периода от получаването на предписанието за трудоустрояване до неговото изпълнение.
Когато работникът или служителят откаже без уважителни причини да приеме предложената работа, на която следва да бъде трудоустроен в същото или в друго предприятие, той губи правото на това обезщетение.
- Обезщетение при невъзможност за явяване на работа поради бедствие
Когато вследствие на бедствие работникът или служителят не може да се яви на работа, той има право на обезщетение съгласно чл. 218 от КТ.
Обичайният размер е 50% от брутното трудово възнаграждение за времето, през което лицето е било възпрепятствано да работи. Същевременно законът установява минимален размер – не по-малко от 75% от минималната работна заплата за страната.
При участие в спасителни дейности, свързани с бедствието, на работника или служителя се изплаща пълният размер на брутното трудово възнаграждение.
Обезщетението се изплаща от работодателя, при когото лицето работи. Обстоятелствата, довели до невъзможността за явяване на работа, както и участието в спасителните дейности, се удостоверяват от кметството, общинския съвет или друг държавен орган.
Обезщетения при правомерен отказ от работа
- Отказ заради сериозна и непосредствена опасност
Работникът или служителят има право на обезщетение, когато на законно основание откаже да изпълнява трудовите си задължения или преустанови работа поради възникнала сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето му.
Съгласно чл. 219 от КТ обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което лицето не е работило поради тази причина.
- Отказ от работа при недопустима едностранна промяна
Право на обезщетение има и работникът или служителят, който откаже да изпълнява работа, възложена му извън допустимите от Кодекса на труда случаи за едностранна промяна на мястото и характера на работата.
Необходимо е лицето да е възпрепятствано да продължи да изпълнява трудовите си задължения при досегашните условия. В тези случаи също се дължи брутното трудово възнаграждение за периода, през който работникът или служителят не е работил.
Отговорност на работодателя за причинени вреди
- Неиздаване на документи и вписване на неверни данни
Чл. 226 от КТ регламентира отговорността на работодателя и виновните длъжностни лица за вредите, които са причинени на работника или служителя вследствие на:
- Неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение.
- Вписване на неверни данни в издадените документи.
Отговорността е солидарна, като обезщетението обхваща всички претърпени вреди, включително неимуществените.
- Неотразяване на прекратяването на трудовия договор
Работодателят и виновните длъжностни лица носят солидарна отговорност и когато след прекратяване на трудовото правоотношение не бъде вписано прекратяването на трудовия договор по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ.
В този случай обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за периода от датата на прекратяване на трудовото правоотношение до датата на надлежното вписване на прекратяването.
Важно: При преценката дали е налице право на обезщетение следва да се установят конкретните фактически обстоятелства, приложимото законово основание и периодът, за който се дължи плащането. Различните хипотези по Кодекса на труда имат специфични предпоставки, които следва да бъдат съобразени при определяне на отговорността на работодателя.
източник: gli.government.bg
БЕЗПЛАТНО приложение portaltrznormativi.bg
Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalTRZnormativi.bg и получете специален PDF "Болнични: 21 решения на казуси от експерти"!