Обезщетение при пенсиониране при едновременно прекратяване на основен и допълнителен ТД

Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването на трудовия договор, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж, включително и в случаите, когато работникът е придобил и упражнил правото на ранно пенсиониране. Ако по основното трудово правоотношение е изплатено обезщетение, няма основание за изплащане на това обезщетение при прекратяване на допълнителния трудов договор по чл. 111 от КТ.

 

Относно това кой трудов договор е основен, и кой е за допълнителен труд има значение кой е сключен първи по време, без значение на продължителността на работното време.

 

Първата предпоставка, във връзка с възникване на задължението за изплащане на обезщетение, е „придобиване на право на пенсия“. Има се предвид работникът или служителят да има необходимия осигурителен стаж и да е достигнал определената в Кодекса за социално осигуряване възраст за придобиване право на пенсия. За коя категория труд е придобил право на пенсия е без значение.

 

Втората предпоставка - основанието за прекратяване на трудовия договор не влияе върху правото на това обезщетение. Може трудовия договор да бъде прекратен на което и да е от законово предвидените основания, предвидени в Кодекса на труда.

 

Отговорът на Вашия въпрос е свързан с третата предпоставка, която по-скоро има характера на ограничение: обезщетението се дължи само веднъж. То се дължи от работодателя по основния трудов договор на лицето, при когото то е придобило право на пенсия за пръв път.

 

Всъщност буквалният прочит на  чл. 222, ал. 3 КТ не съдържа специално правило за случаите като Вашия, когато работникът или служителят е страна по два или повече трудови договора, един основен и един или повече трудови договора за допълнителен труд. Това формално дава право на работника, особено в случаи като Вашия, да отправи претенция за изплащане на обезщетение към работодателя, при когото е получавал по-голямо трудово възнаграждение.

 

Предвид липса на конкретен правен ред заключенията за дължимост на обезщетението по основния трудов договор се извежда по тълкувателен път. По-старата практика на Министерството на труда и социалната политика, изложена в писмо с Изх. № 94-ВВ-368 от 20.05.2019 г., беше по-категорична, твърдейки, че обезщетението е дължимо изцяло от работодателя по основния трудов договор. Становището гласеше: „в случай че има подписани два трудови договора, този от тях, който е сключен първи, е основен трудов договор, а вторият е трудов договор за полагане на допълнителен труд – т. 12 на § 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда. По трудовия договор за допълнителен труд не се дължи изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ.“

 

По-новата практика преповтаря това становище, но с известен нюанс – дава се предимство на основния трудов договор, с оглед продължителността на работното време по двата трудови договора:

 

22.10.2025 ID:6109*

Здравейте, имам питане работя по Трудов Договор и ми предстои изплащане на обезщетение при пенсиониране, но същото време работя и по втори ТД по чл.110 от КТ. Прекратявам и двата ТД едновременно и въпросът ми е по втория ТД следва ли да получа обезщетение по чл.222ал.3 от КТ.

Отговор: Уважаема госпожо, Договорът за допълнителен труд при същия работодател по чл. 110 от Кодекса на труда (КТ) е трудов договор и лицето, сключило такъв договор има всички права на работник или служител, вкл. право на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. В тази връзка при едновременно прекратяване на основното и допълнителното трудово правоотношение на работник или служител, който отговаря на условията за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, той ще има право на обезщетение само по едното от правоотношения.

 

Така че, в случай че работникът работи по основния си трудов договор на пълно работно време, а по втория на непълно работно време, то плащането се дължи изцяло от работодателя само по основния трудов договор. Следва да се отбележи, че дори работодателят по трудовия договор за допълнителен труд да няма задължение да изплаща обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, е възможно той да е съгласен да възнагради служителя за дългогодишната му работа и лоялност. В тзи смисъл няма пречка и той да заплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. Подобен подход обаче няма пряка законова опора, затова тя е приложима без документално оформяне при вътрешно съвместителство по чл. 110 КТ, но е добре да се договори в изрично споразумение, между двамата работодатели и служителя, при външно съвместителство по реда на чл. 111 КТ.“

 

В съдебната практика няма колебание, че задължен по смисъла на чл. 222, ал. 3 КТ е този работодател, при когото първоначално е придобито правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обезщетението се определя въз основа на брутното трудово възнаграждение по чл. 228, ал. 1 КТ, в което не се включват всички допълнителни плащания и в частност – тези, които нямат постоянен характер или не могат да се определят като възнаграждение над основната заплата, дължими според прилаганата от работодателя система за заплащане на труда - според времетраенето, според изработеното или смесена система.

 

Съгласно чл.17 ал. 1 НСОРЗ Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 КТ се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение по чл. 259 КТ; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 КТ; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267 КТ, ал. 1 и 3; 7. възнаграждението по реда на чл. 268 КТ, ал. 2 и 3.

 

В заключение – безспорно е, че обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ се изплаща само веднъж, дори при наличие на два трудови договора при различни работодатели (дори свързани лица). В този смисъл, ако работникът е получил обезщетение от единия работодател, другият няма задължение да изплаща такова обезщетение. Аз подкрепям мнението, че обезщетението е изискуемо от работодателя, страна по основния трудов договор.

 

*източник: messages.mlsp.government.bg