Нова схема за разпределение при вторите пенсии

Планира се въвеждането на три отделни типа подфондове, между които лицата, осигуряващи се за допълнителна пенсия, ще могат да избират с цел по-добра доходност от средствата си в универсалните пенсионни фондове. Това е заложено в подготвени изменения в Кодекса за социално осигуряване, като се предвижда новият модел да започне да действа от 1 януари 2027 година.

 

Съгласно предложенията всяко пенсионноосигурително дружество, което управлява универсален пенсионен фонд (УПФ), ще бъде задължено да обособи вътре в него три подфонда с различна степен на инвестиционен риск – динамичен, балансиран и консервативен. Класифицирането им ще се извършва основно според допустимия дял на вложенията във финансови инструменти с променлива доходност. При динамичния подфонд този дял може да достига до 90% от активите, при балансирания – до 55%, а при консервативния – максимум 25%. Не се предвиждат минимални изисквания, за да се даде свобода на дружествата да прилагат най-подходящата управленска стратегия.

 

Изборът на подфонд с конкретен инвестиционен профил е заложен като основен принцип в законопроекта. При първоначалното включване в универсален пенсионен фонд всяко осигурено лице ще трябва да посочи и подфонд, в който да се инвестират неговите средства. Това изискване е мотивирано от необходимостта да се вземат предвид индивидуалните предпочитания и да се насърчи по-активното участие на гражданите в управлението на пенсионните им спестявания. Наред с това се въвежда и възрастов принцип за автоматично разпределение в рамките на многофондовата система.

 

Предвидено е служебно насочване и прехвърляне на осигурените лица към подходящ подфонд според възрастта им, освен ако те изрично не са направили собствен избор.

 

За хората, които са на три или по-малко години от навършване на пенсионна възраст по общия ред, няма да се допуска прехвърляне на средствата им към по-рискови подфондове. Целта е да се ограничи рискът от силни пазарни колебания в последните години преди пенсиониране. В този период се насърчава по-консервативен инвестиционен подход, тъй като времето за възстановяване на евентуални загуби е ограничено.

 

Лицата, които не са избрали нито универсален пенсионен фонд, нито конкретен подфонд, ще бъдат разпределяни служебно въз основа на възрастта си, както следва:

 

 

Осигурените ще имат възможност да преминават от подфонд с по-висок риск към такъв с по-нисък и обратно, след оценка на индивидуалния им рисков профил чрез специален въпросник, както и след предоставяне на необходимата информация и консултация. Целта е изборът да бъде осъзнат и съобразен с личните финансови цели.

 

Смяната между подфондове, управлявани от едно и също пенсионно дружество, ще може да се извършва най-рано една година след предходния избор. Възрастовият критерий няма да се прилага автоматично, когато лицето е заявило изричен избор, с изключение на задължителното участие в консервативен подфонд през последните три години преди пенсиониране.

 

За повишаване на доходността и замяна на досегашния механизъм за минимална гарантирана доходност се предлага въвеждането на нов показател за сравнение на резултатите от управлението на подфондовете. Той ще се изчислява и публикува от Комисията за финансов надзор всяко тримесечие и ще отразява дългосрочните пазарни тенденции. Подфондове с доходност под определен праг няма да участват в служебното разпределение на лица, които не са направили избор.

 

Съществено внимание се отделя и на таксите, които влияят пряко върху размера на натрупаните средства по индивидуалните партиди. Затова се предлага тяхното поетапно намаляване и оптимизиране.

 

Най-значимо отражение има инвестиционната такса, която досега се събира независимо от постигнатия резултат. Новият модел предвижда въвеждане на двукомпонентна такса – една част върху управляваните активи и втора, обвързана с реализираната доходност. Това цели по-активно управление и засилване на конкуренцията между пенсионноосигурителните дружества, което да доведе до по-големи натрупвания за осигурените лица.

 

Компонентът върху активите ще намалява постепенно в рамките на десет години, докато този, свързан с доходността, ще нараства. Размерите ще се различават според типа подфонд и степента на поетия инвестиционен риск.

 

Освен това се предвижда и поетапно, ежегодно намаляване на удръжките от осигурителните вноски в рамките на десетгодишен период, с цел по-голяма част от средствата да остава по индивидуалните партиди.

 

Продължителният преходен период за намаляване на таксите е планиран така, че да не се създават сътресения във финансовите потоци, да се улесни разходното планиране и да се запази стабилността на пенсионната система като цяло.

 

източник: pariteni.bg