Местни и чуждестранни физически лица – данъчен статут и облагане на доходите

Определяне на местно физическо лице за данъчни цели

 

За целите на данъчното облагане физическо лице се счита за местно лице на България независимо от неговото гражданство, когато изпълнява поне едно от условията, предвидени в чл. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Такава характеристика има лице, което има постоянен адрес в страната, пребивава в България повече от 183 дни в рамките на една календарна година (като денят на влизане и денят на напускане се броят поотделно), изпратено е в чужбина от българската държава, нейни институции или предприятия заедно със своето семейство, или когато центърът на жизнените му интереси се намира в България. При определянето на този център се вземат предвид фактори като местоживеенето на семейството, притежаваното имущество, мястото на извършване на трудова или стопанска дейност и мястото, от което лицето управлява своите активи.

 

Чуждестранни физически лица

 

Чуждестранно физическо лице е всяко лице, което не отговаря на условията за местно лице по смисъла на закона. За чуждестранно се счита и лице, което има постоянен адрес в България, но чийто център на жизнени интереси се намира извън страната. Във всеки конкретен случай Националната агенция за приходите извършва цялостна преценка на фактите и обстоятелствата, за да определи дали дадено лице е местно или чуждестранно за данъчни цели.

 

Данъчни задължения

 

Местните физически лица подлежат на облагане за всички свои доходи, независимо дали са получени в България или в чужбина. Чуждестранните физически лица от своя страна дължат данък в България само върху доходите, които имат източник на територията на страната.

 

Доходи от източник в България

 

Към доходите от източник в България се отнасят различни видове приходи, независимо от мястото на тяхното изплащане. Това включва доходи от стопанска дейност, извършвана чрез определена база на територията на страната, както и доходи от разпореждане с имущество на такава база.

 

Определена база

 

Под „определена база“ се разбира място, чрез което чуждестранно физическо лице извършва изцяло или частично независими лични услуги или упражнява свободна професия в България. Такива могат да бъдат например архитектурно студио, стоматологичен кабинет, адвокатска кантора, офис на консултант, независим одитор или счетоводител. За определена база се приема и случаят, когато чуждестранно лице извършва трайно независими услуги или упражнява свободна професия в страната, дори без да разполага с конкретно помещение.

 

Видове доходи с източник в страната

 

За доходи с източник в България се считат и възнагражденията за труд или услуги, извършени на територията на страната, дивидентите и ликвидационните дялове от български юридически лица или неперсонифицирани дружества, както и доходите от прехвърляне на предприятие на едноличен търговец, регистриран в България. В тази категория попадат и награди и възнаграждения за дейности, извършени в страната от чуждестранни общественици, учени, творци или спортисти, включително когато плащането се осъществява чрез посредници като продуцентски компании или импресарски агенции.

 

Също така доходи от източник в България са приходите от финансови активи като акции, дялове, инвестиционни бонове и други подобни инструменти, когато са издадени от държавата, общините или български юридически лица. Към тази група се причисляват и доходите от дейности в селското, горското, ловното и рибното стопанство, както и доходите от използване, продажба или прехвърляне на недвижими имоти, намиращи се на територията на страната.

 

Доходи, свързани с юрисдикции с преференциален данъчен режим

 

За доходи от български източник се считат и неустойки и обезщетения, начислени от български предприятия или от чуждестранни предприятия чрез място на стопанска дейност в България, когато получателят е лице, установено в държава или територия с преференциален данъчен режим. Това обикновено са юрисдикции извън Европейския съюз, които не обменят данъчна информация с България и при които данъчното облагане е значително по-ниско. Списъкът на тези държави се утвърждава със заповед на министъра на финансите по предложение на изпълнителния директор на НАП.

 

Други доходи от източник в България

 

Като доходи от източник в страната се считат и редица плащания, когато са начислени или изплатени от местни лица, търговски представителства или места на стопанска дейност в България. Такива са парични и предметни награди от игри и конкурси, възнаграждения за членове на управителни и контролни органи на дружества, лихви (включително по лизингови договори), доходи от отдаване под наем на движимо имущество, плащания по договори за франчайз или факторинг, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения по договори за управление и контрол, стипендии и доходи от осигуряване или застраховане.

 

Доходи, които не се считат за източник в България

 

В определени случаи доходите не се приемат за такива с източник в страната. Това се отнася например за доходи, начислени от български юридически лица чрез място на стопанска дейност извън България или изплатени от местни лица чрез определена база извън страната.

 

Определения на някои видове възнаграждения

 

Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане дават конкретни дефиниции на някои категории доходи. Авторските и лицензионните възнаграждения представляват плащания за използване или право на използване на авторски произведения, патенти, търговски марки, промишлени дизайни, ноу-хау или друга интелектуална собственост. Възнагражденията за технически услуги включват плащания за монтаж и инсталиране на материални активи, както и за консултантски услуги или маркетингови проучвания, извършени от чуждестранни лица. Франчайзът представлява съвкупност от права върху индустриална или интелектуална собственост, предоставяни срещу възнаграждение за продажба на стоки или услуги, а факторингът е сделка по прехвърляне на вземания, произтичащи от доставки или услуги.

 

Деклариране на доходи от местни физически лица

 

Местните физически лица са задължени да декларират всички облагаеми доходи, получени през годината както от България, така и от чужбина, чрез годишна данъчна декларация. Когато доходите са придобити от държава, с която България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, може да се приложат съответните методи за избягване на двойно облагане, например чрез данъчен кредит или чрез освобождаване с прогресия.

 

Деклариране на доходи от чуждестранни физически лица

 

Чуждестранните физически лица също подават годишна данъчна декларация за определени видове доходи, придобити през годината, включително доходи, облагаеми по общия ред, доходи от стопанска дейност като едноличен търговец или доходи, подлежащи на облагане с патентен данък или данък върху таксиметров превоз на пътници. В определени случаи чуждестранни лица, които са данъчни резиденти на държава от Европейския съюз или Европейското икономическо пространство, могат да изберат да преизчислят окончателния данък.

 

Деклариране на окончателен данък

 

Когато чуждестранно лице получава доходи, подлежащи на облагане с окончателен данък, то подава декларация за дължимите данъци по реда на закона, ако платецът на дохода не е задължен да удържи и внесе този данък. Ако данъкът вече е удържан и внесен от платеца, подаването на такава декларация не е необходимо.

 

Автоматичен обмен на информация в ЕС

 

Чуждестранни физически лица, които са данъчни резиденти на друга държава членка на Европейския съюз и получават доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на недвижим имот, имат задължение да предоставят информация за целите на автоматичния обмен на данни между държавите членки. Тази информация се подава веднъж годишно заедно с декларацията за четвъртото тримесечие, като срокът за подаване е до 31 януари на годината, следваща годината на получаване на дохода.

 

източник: nra.bg