Личен труд и самоосигуряване в две ЕООД

Да, възможно е. Когато собственикът на двете ЕООД-та упражнява дейност и в двете дружества и желае да се осигурява като самоосигуряващо се лице и в двете дружества, авансовите осигурителни вноски се внасят само чрез едно от ЕООД-тата, а личният труд се декларира при подаване на данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и там се довнасят осигурителни вноски за положения личен труд.

 

Началото на упражняване на дейност се декларира в НАП с подаване на декларация ОКД-5 в НАП за започване на дейност, прекъсване, преустановяване или възобновяване на дейността.

 

Съгласно чл. 2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване внасят осигурителните вноски по съответната сметка на компетентната териториална дирекция на НАП поотделно за всеки месец, като в документите за внасянето им се попълва ЕГН, ЛН, ЛНЧ или служебен номер, издаден от НАП на лицето.

 

Самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето.

 

Окончателният размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от самоосигуряващите се лица в срока за подаване на декларацията върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии", фонд "Общо заболяване и майчинство" за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд и за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Годишният осигурителен доход, върху който се дължи окончателната осигурителна вноска, се определя като разлика между сбора от средномесечния деклариран или установен от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които помесечно са внасяни авансово осигурителни вноски.