Извършване на удръжки от трудовото възнаграждение със съгласието на работника или служителя

Въпрос: За удобство на служителите сме им предоставили типова бланка на молба за напускане. Не са длъжни да я ползват, могат да подадат и заявление в свободен текст, но повечето предпочитат да имат готов шаблон. Текстът гласи: „Уважаеми господин / госпожо  Управител, желая трудовото ми правоотношение да бъде прекратено:
А) в срока за изпитване по моя инициатива, считано от ___________г.
Б) по взаимно съгласие, считано от ___________г.
В случай че не удовлетворите заявлението ми за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, считайте настоящото за начало на предизвестие, като трудовото правоотношение да се счита за прекратено, считано от ___________г.
В случай че не удовлетворите заявлението ми за прекратяване по взаимно съгласие, с подписа си под настоящото се съгласявам обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ, дължимо от мен за неспазения срок на предизвестие,  да бъде удържано от трудовото ми възнаграждение.“
Въпросите ми са: 1) Даването на писмено съгласие от служителя за удръжка на обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ при неспазено от служителя  предизвестие достатъчно ли е, за да се извърши прихващане от работодателя от заплатата на служителя при неспазване на предизвестието, или е необходимо посочване и на конкретен размер на обезщетението?
2) При удръжка на сумата за обезщетение за неспазено предизвестие следва ли работодателят да гарантира на служителя получаването на минимална работна заплата  в случай на дадено съгласие за удръжка при прекратяването с предизвестието съгласно бланката ни?