Давност на платен годишен отпуск при последващо ползване на отпуск по майчинство

По отношение на погасяването по давност на платения годишен отпуск следва да се направи разграничение между отпускът, който е могъл да бъде ползван преди излизането в отпуск по майчинство и отпускът, който не е могъл да бъде ползван именно поради ползването на отпуск за бременност и раждане  и/или отглеждане на дете.

 

Съгласно чл. 176а, ал. 1 от Кодекса на труда правото на ползване на платения годишен отпуск се погасява с изтичането на 2 години, считано от края на годината, за която се полага отпускът. Разпоредбата на чл. 176а, ал. 2 КТ предвижда специално правило, когато отпускът не е ползван поради ползване на друг законоустановен отпуск, включително отпуск по майчинство. В този случай давностният срок започва да тече от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването. Това означава, че специалният режим по чл. 176а, ал. 2 КТ се прилага само за отпуск, който не е могъл да бъде ползван поради майчинство, но не и за отпуск, който е можел да бъде използван преди настъпването му. 

 

В разглеждания случай служителката има 2 дни платен годишен отпуск за 2025 г.  Има и 10 дни платен годишен отпуск за 2026 г. През м. юни 2026 г. излиза в отпуск по майчинство. Предвид това по отношение на 2-та дни отпуск за 2025 г. следва да се приеме, че служителката е имала реална възможност да ги ползва както през 2025 г., така и до излизането си в майчинство през 2026 г. Поради това за тези дни не намира приложение специалната разпоредба на чл. 176а, ал. 2 КТ, а общото правило на чл. 176а, ал. 1 КТ. Следователно правото на ползване на тези 2 дни се погасява по давност на 31.12.2027 г.

 

По отношение на отпуска за 2026 г. неползването му е вследствие на ползването на отпуск по майчинство, поради което е приложим чл. 176а, ал. 2 КТ. За този отпуск давността започва да тече от края на годината, в която служителката се върне на работа.