Дължими обезщетения при прекратяване договора на служител с 10-годишен стаж

Само от обстоятелството, че служителят работи повече от 10 години при работодателя, не може да се определи нито законосъобразното основание за прекратяване на трудовия договор, нито размерът на дължимите обезщетения.

 

Българското трудово право формулира принципа на законоустановеност на основанията за уволнение, който най-общо означава, че всички прекратителни основания са изчерпателно регламентирани в закона и извън тях не могат да се създават и използват други. Всяко от установените в Кодекса на труда основания за прекратяване на трудовия договор има собствени предпоставки, които трябва да са налице, за да бъде уволнението законно, и собствена процедура, която трябва да бъде спазена от работодателя във всеки отделен случай. 

 

Например, ако длъжността на служителя бъде съкратена, следва да се направи съответната промяна в щатното разписание на дружеството, която да е в сила към датата на уволнението. Ако повече от един служители заемат една или съща или сходна на съкращаваната длъжност, между тях следва да се проведе подбор по смисъла на чл. 329 КТ. 

 

Ако служителят, чийто трудов договор ще бъде прекратен, ползва предварителна закрила при уволнение по чл. 333 КТ, работодателят следва да се снабди със съответното разрешение и т.н. Разбира се, съвсем различна ще е ситуацията, ако служителят е извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина и работодателят планира дисциплинарното му уволнение. Доколкото от запитването не става ясно какви са конкретните причини за планираното освобождаване, няма как да се формулира и по-конкретен отговор кое е най-подходящото основание за това и какви са стъпките, които трябва да се следват.

 

Що се отнася до дължимите обезщетения във връзка с прекратяването на договора, те са функция от основанието за прекратяване. Само обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, ако служителят има такъв, се дължи във всички случаи на прекратяване на трудовото правоотношение. Останалите обезщетения зависят от това дали прекратяването е с или без предизвестие, евентуално – дали служителят си е намерил нова работа в едномесечен срок след уволнението и т.н. По принцип няма значение колко време е работил служителят за същия работодател към момента на прекратяване на договора. Обезщетенията са в еднакви размери и за дългогодишни служители, и за назначени по-скоро във времето. Единствено изключение от това правило въвежда чл. 222, ал. 3 КТ: „при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.“ Цитираното обезщетение е единственото, при което може да има значение, че служителят е работил над 10 години при същия работодател.