Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките".
Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките". Съгласен съм
X

Влизане в акаунта

Запомни ме

Забравена парола? Кликнете тук, за да възстановите потребител / парола

Нямате профил?
X

Възстановяване на потребилетско име/ парола

Моля, въведете имейл адреса, който сте използвали, за да регистрирате профила си.

Влезте в системата Регистрирай се

64,2 млн. лв. задължения от некоректни работодатели си търси държавата

PortalTRZnormativi.bg Отговор, предоставен от
PortalTRZnormativi.bg
В размер на почти 162 млн. лв. са наложените от ГИТ санкции на некоректни работодатели за последните 7 г., посочи Бисер Петков, социален министър, в писмен отговор на депутатски въпрос.
 
Между 2009 и 2016 г. включително ГИТ е издала 103 332 наказателни постановления, като 90 на сто от тях са влезли в сила и по тяхно отношение могат да се вземат мерки за доброволно или принудително изпълнение.
 
От данните на социалното министерство се изяснява, че държавата е следвало събере от некоректни работодатели 100 млн. лв., като реално събрани обаче са едва 41 млн. лв. (вкл. лихвите). По над 37 хил. наказателни постановления държавата не е срещнала успех в събирането на глобите от 64,2 млн. лв. Според писмения отговор на Петков давностният срок за тези задължения е 10 г.
 
ГИТ не разполага с правомощия да събира своите взимания и през годините е разчитала най-вече на НАП и на частни съдебни изпълнители. Преди 2 г., обаче, ГИТ е преустановила своето сътрудничество с ЧСИ. Причините за тази стъпка. Налице са били случаи, при които съдът отменя наказателно постановление на Инспекцията по труда към работодател, вече даден на ЧСИ. След което на Инспекцията се налагало да покрие разходите за ЧСИ-то. В други случаи ГИТ е трябвало да плати такса по реда на закона, без дори дългът да е ефективно събран.

Освен това сред причините се посочва нежеланието на частните съдебни изпълнители да се заемат с по-трудни случаи. Според писмения отговор на социалния министър при опит на ГИТ да получи 8827 преписки от ЧСИ-та, които да се  възложат на НАП, частните съдебни изпълнители отказвали да ги предадат, в случай че това не им се заплатят такси. Изброените противоречия между ГИТ и ЧСИ-та са довели до това от февруари 2015 г. всички глоби и имуществени санкции, налагани на некоректни работодатели, да се пращат за събиране от НАП.

източник: expert.bg

БЕЗПЛАТНО приложение portaltrznormativi.bg

ТРЗ експертите съветват: 12 най-четени казуса и техните решения

Бъдете в крак с всички решения, предложени от специалистите.
Абонирайте се сега в бюлетина на PortalTRZnormativi.bg и получете специален PDF "ТРЗ експертите съветват: 12 най-четени казуса и техните решения"!

Да, искам информация за продуктите на РС Издателство и Бизнес консултации. Приемам личните ми данни да бъдат обработвани съгласно Регламент ЕС 2016/679

x